Блог

Най-дългите 15 минути в кариерата на Ина Асса

Най-дългите 15 минути в кариерата на Ина Асса

<h2><strong>Напред и нагоре</strong></h2> <p>След завършването на ESMOD International започнах да си търся работа. През студентските си години работих в Paco Rabanne, след това &nbsp;<span>за кратко </span>в италианската модна къща Francesco Smalto и бях понатрупала определено самочувствие. Гледах само напред и нагоре. Но признавам никак не беше лесно. Когато говорим за мода, в Париж възможностите са безгранични, но и конкуренцията е жестока. Смятам се определено за късметлийка, пък и съм упорита и ви уверявам, че с каквото се захвана ще го докарам докрай.</p> <p>Като всеки човек в паметта ми остават предимно красивите спомени, но има неща, които трудно се забравят.</p> <h2><strong>Катастрофата</strong></h2> <p>Един такъв момент беше когато моята преподавателка Amelia Teniere-Buchot ходатайства да ме наемат в студиото аксесоари Sonia Rykiel (Соня Рикел). Интервюто беше със сестрата на госпожа Рикел. Бях се подготвила с портфолио и бях нарисувала чанти в стила на марката. Цялото ми портфолио беше на така типичните за марката райета. Тя ме посрещна не особено дружелюбно. Погледна набързо, отгоре-отгоре в рамките на 2 минути всичко. Попита ме къде съм учила и аз й казах, че в ESMOD и че моята преподавателка Амелия, която е била няколко години дизайнер на дамската колекция в Sonia Rykiel, ме изпраща. Тя се сопна и каза &bdquo;Хм, Амелия и преподаване?! Нещо се е объркала&ldquo;. Аз тотално се сконфузих. След тази една минута тя ми каза, че единственото училище, което те признават е Central Saint Martin&rsquo;s (самата Амелия е завършила там!) и че ако искам да работя при тях, трябвало да отида и там да уча, целият им екип е оттам.</p> <p>Това бяха най-дългите 15 минути, които бих могла да си представя. Излязох тотално разочарована. Тя беше решила предварително да не ме вземе и то не заради способностите ми, а заради името на училището.</p> <h2><strong>Равносметката</strong></h2> <p>След седмица си дадох сметка, че и да ме беше взела, нямаше да съм щастлива там. Огромното текучество на дизайнери в компанията беше показателно за отвратителната атмосфера.</p> <p>В заключение мога да кажа, че снобизмът на тази госпожа ме потресе и уби възхищението ми, което се дължеше на имиджа на Sonia Rykiel. Впечатляваха ме нейните витрини, които винаги бяха свързани със заглавия на книги на известни писатели. И до ден днешен винаги се опитвам да правя и аз нещо подобно, описания в стила и препращащи към известни книги, в памет на госпожа Рикел.</p> <h2><strong>Happy end</strong></h2> <p>И за да ви разведря накрая ще призная, че все пак впоследствие специализирах и в Central Saint Martin's School of Art &amp; Design в Лондон J</p> <p>Разгледайте страницата ни за <a href="https://inaassa.com/article/korporativen-podarak" target="_blank" rel="noopener" title="Корпоративен подарък | Ина Асса">корпоративен подарък</a></p>