Блогът ми има за задача да доближи всеки, който го чете до моята вселена. Имам огромното желание да пиша за много и различни неща. И все пак стигам до заключението, че по някакъв начин трябва да систематизирам в няколко различни насоки тази необятност. Първата от тях ще е за изкуството. Моята преподавателка в ЕСАГ Пенинген – Ан – Мари беше тази, която първа отметна дебелата завеса на историята на изкуството и ни разказа за всички скрити и необичайни неща, които на пръв поглед отбягват. Тя беше тази, която ни научи да се вглеждаме във всеки детайл от картина. Благодаря й макар и на хартия за тази любов, която събуди и не отминава. Аз от своя страна искам да предизвикам интереса ви към историята на изкуството и да обърна вниманието ви към някои от най-любопитните факти около дадени произведения. Не претендирам да съм кураторски изчерпателна, но забавна и с чувство за хумор със сигурност. И така. Най-интригуващите факти от произведенията на някои от най-известните художници.
Започваме естествено с Леонардо Да Винчи. Защо естествено?! Някой би казал, че това е най-лесното. Да започнеш с най-знаменития и несъмнено смятан за гений художник. Мона Лиза. Дамата с хермелина. Тайната вечеря. И още много други шедьоври и недовършени произведения. Какво е общото? Техниката на рисуване, цветната гама и още няколко детайла, за които ще говорим в следващите редове.
Мона Лиза
Каква е тайната на този портрет? И защо изглежда толкова реалистична и жива? Отговорът се крие в техниката “сфумато”, което означава че се рисува без контурни линии, които да очертават лицето, а се работи със светлосенки. Ако се вгледате в лицето ще забележите, че чрез сенките се оформят веждите, носа и устните. Леонардо Да Винчи е художникът, който успява най-реалистично да нарисува портрет. Останалите художници от епохата като Ботичели, например опитват да достигнат до този реализъм чрез допълнителна работа върху драпериите на дрехите, но уви лицата на неговата Венера не изглежда толкова жива и остава усещането за статуя. Повечето картини през епохата на Високия Ренесанс, за да изглеждат в дълбочина на преден план са по-тъмни и изсветляват отзад. Все още перспективата не е била обяснена напълно, макар и да има данни за търсения в тази насока още в древна Гърция и Рим. През 1415 г. архитектът Филипо Брунелеши, а по-късно и писателят Леон Батиста Алберти през 1435 г. я документират и обясняват линейната перспектива. Леонардо Да Винчи заедно с Албрехт Дюрер стават едни от основоположниците на линейната перспектива. Ако разделите картината на тъмна и светла част ще установите, че тъмната част е много малко в сравнение с изсветляващата. Оттук се поражда и усещането за преден план. Този вид перспектива се нарича въздушна. Мистериозната Джоконда, която се усмихва и когато се доближаваш от всички страни гледа към теб. Много куратори смятат, че Мона Лиза прилича на Дева Мария. Позицията на ръцете й една върху друга е знак за резервираност.
Истината е, че картината в началото не е била толкова популярна. Причината за това да стане толкова разпознаваема и известна в целия свят е кражбата й. През лятото на 1911 г. Едно от заглавията на вестник Ню Йорк Таймс е ”Шейсет детективи издирват откраднатата Мона Лиза” – “но за сега няма информация за местонахождението на шедьовъра”.
На 21 август 1911 г. Служителите на Лувъра установяват липсата на произведението. Според една от версиите за изчезването на картината е, че работещия в Лувъра италианец Винченцо Перуджа се е скрил в шкаф от предишната вечер и разглобява стъклената витрина, взима картината и я скрива под дрехите си, съответно успява да излезе необезпокояван посред бял ден. Според друга версия, той влиза в работнически дрехи заедно с останалите служители на музея рано сутрин и извършва една от най-знаменитите кражби на произведения на изкуството.
Първоначално никой не разбира от служителите за кражбата. Чак след 24 часа това се установява, след като художника, който прави копия на картините в Лувъра – Луи Беро моли да му я донесат.
Полицията разлепя из Париж 6,5 хиляди копия на изчезналата картина. Вестниците и списанията постоянно държат аудиторията си в крак с новините около кражбата. Мона Лиза става известна!
Хиляди хора се стичат към Лувъра, за да видят празната стена, на която е била окачена творбата.
Полицията започва разследване, за което за съжаление липсват улики. Самият Винченцо Перуджа е бил разпитан заедно с останалите служители на музея, натоварени със задачата да поставят стъклената витрина. Полицията не успява да намери достатъчно доказателства срещу него, за да повдигне обвинение. В списъка със заподозрени влизат дори Пабло Пикасо и Гийом Аполинер!
Доста време разследването е в застой. Мона Лиза остава скрита под фалшиво дъно на дървен сандък в апартамента на Перуджа в Париж. Огромният отзвук обърква плановете на крадеца за продажба на черния пазар. В продължение на две години се опитва да пласира картината, но след нейната невероятна популярност, много от кандидат купувачите се страхуват да я купят, за да не бъдат разкрити.
През 1913 г. Перуджа се опитва да се свърже с Арт дилър във Флоренция, за да продаде произведението. Специалистът веднага разпознава Мона Лиза и говори с тогавашния директор на галерия “Уфици” – Джовани Поги. Те заедно установяват автентичността на картината и Перуджа е арестуван в хотелската си стая.
В своя защита италианецът казва, че причината за кражбата са патриотичните му подбуди и че Джокондата трябва да бъде в своята родина Италия, а не задигната от Наполеон.
Истинската история обаче на картината е че след смъртта на Леонардо, картината е била купена от френския крал Франсоа 1, при когото Да Винчи е работил. След Френската революция произведението става притежание на Лувъра.
След като е арестуван Перуджа, картината все пак за някакъв период от време остава изложена в Италия до 1914 г. когато отново е върната на Лувъра.
Тази статия все още няма коментари