Айседора Дънкан, чието истинско име е Анджела Дънкан (родена на 26 май 1877 в Сан Франциско, Калифорния) е американска танцьорка, която модернизира балета от консервативните схващания.
Коприненият шал е най-удобната дреха
Вдъхновението от гръцките скулптури подтикват Айседора да освободи движенията и силуета от скованите и неудобни дрехи като използва копринени шалове. Символ на женствеността и особената привлекателност на едва доловимата голота, правят Айседора една от най-модерните и скандални танцьорки за онази епоха. За всяко представление тя е била облечена в рокля, сглобена от копринени шалове. Тя е възхвалявана за новаторското си мислене, но и заклеймявана, заради прекалената освободеност и пропагандирането на така наречената „свободна любов“. Много пуритани смятат танцьорката за символ на разпуснатите нрави, а голотата й за шокираща. Тя е била канена на частни приеми при някои от най-високопоставените дами на Лондон, където е танцувала по боси крака. Превръща се във феномен и се прославя като нимфата, покорила Европа.
Огромен успех в Русия
При турнето си в Русия през 1905 г. тя оставя траен отпечатък върху хореографа Михел Фокин и арт критика Сергей Диахилев, който й става импресарио за западна Европа. Тя открива много танцови училища в Германия, Русия и САЩ, но за съжаление нито едно от тях не оцелява.
Отдадена на изкуството
Личният й живот наподобява на изкуството й - тя прекрачва много закони и табута. Първото й дете Дейдре е от дизайнера на костюми Гордън Крейг, който също като нея не е почитател на брака. Бащата на второто й дете Патрик е бил наследник на огромното богатство на фамилията Сингер (шевните машини Сингер). През 1913 г. катастрофа слага край на живота на двете й деца и бавачката й. Колата им пада в река Сена. Айседора не успява да се възстанови от огромната загуба. За да я превъзмогне, отваря още едно танцувално училище, но за съжаление настъпващата Първа Световна Война слага край на плановете й. Турнето й в Южна Америка, Германия и Франция не е толкова успешно, колкото предишното и през 1920 г. тя е поканена в Москва, за да основе ново училище. За нейния революционен темперамент Съветският съюз е земята на обещаващо избавление. Там тя среща поетът Сергей Александрович Есенин, който е със седемнадесет години по-млад от нея, но е обещаващ и известен. Тя се омъжва за него през 1922 г., като пренебрегва тотално схващанията си за брака, тъй като иска да го вземе със себе си в САЩ. Избира много неподходящ момент за тяхното пристигане. Страхът от „Червената заплаха“ обръща хората срещу тях и ги наричат Болшевишки агенти. Айседора напуска Америка, заявявайки на репортерите, че повече няма да се видят. Така и става, Айседора никога повече не се връща в САЩ. Следва един нещастен период с Есенин в Европа, където неговата лабилност и психично отклонение го настървява срещу нея. Той се завръща сам в СССР и през 1925 г. се самоубива.
През последните години от живота си, Дънкан живее в Ница на Френската ривиера. Причина за смъртта й е нейният копринен шал, който се заплита в колелото на колата, в която се возела.
Да намериш място в историята
Нейната автобиография „Моят живот“ е била публикувана през 1927 г. Айседора е прославяна от повечето музиканти, артисти и писатели от нейната епоха, но е била и много често осъждана от тесногръдите хора. Нейните идеи са били прекалено новаторски. Тя е била известна като „адвокат на свободната любов“. Нейното място, както и огромният принос към танца и копринените шалове, никога няма да бъде забравено.
Тази статия все още няма коментари